ЗАЩИТАВАЙКИ ПРАВОТО СИ ДА ПРИТЕЖАВАМЕ ОРЪЖИЕ
 
 
През септември 1975 г. Роналд Рейгън, по това време заемащ за втори път поста губернатор на Калифорния, написа тази статия, озаглавена "Защитавайки правото си да притежаваме оръжие", където излага свойте възгледи по този въпрос. Въпреки, че от времето на нейното публикуване са минали почти 30 години, тя не е загубила своята октуалност за САЩ, а стана актуална и за България.

През 1981 г. Рейгън бе избран за 40-ия президент на САЩ от Републиканската партия и заемаше този пост два мандата до 1989 г. Тогавашната пропаганда в в т. нар. "социалистически лагер" се опитваше да втълпи на свойте граждани, че президента на САЩ е второразряден актьор, клоун, слаб политик и абсолютно неграмотен човек. Обаче историята всички и всичко постави на своето място.

Американците, напротив смятаха и продължават да смятат Р. Рейгън за изключителен политик, наричайки го Роналд Велики и Мистър Републиканец. Последните десет години от живота си Рейгън страдаше от болестта на Алцхаймер. Човекът, творял историята, нищо не помнеше и никого не познаваше. Но и тук изключителният му хумор не го изостави. Когато той публично обяви диагнозата на лекарите, не пропусна да се пошегува: "Сега ще имам възможността постоянно да се запознавам с нови хора"

Наскоро Роналд Рейгън напусна този свят. Политолози и историци ще изучават кариерата му, отново ще се ревизира неговото президенстко управление. Публикувайки тази статия, ние отдаваме дължимото на великия политик и ви предоставяме възможността сами да направите изводи от прочетеното.

 
Всеки ден пресата и телевизията ни заливат със смразяващи душата ни истории за кървави убийства и мафиотски разчиствания на сметки. Почти всеки ден четем как родители в изблик на гняв убиват децата си или как деца с необяснима жестокост убиват свойте родители. Постоянно вестниците публикуват репортажи за побъркани снайперисти, тероризиращи квартал, град, щат. Заглавията на новините са изпъстрени със съобщения за серийни убийци, терористи, политически убийства. И във всички тези истории задължително присъства огнестрелно оръжие или се предполага, че с него е извършено престъплението. Вследствие на тази добре планирана кампания растат антиоръжейните настроения в обществото, все повече се чуват гласовете искащи пълна забрана върху продажбата на оръжие, да се постави оръжието извън закона и то да се конфискува в името на обществената безопасност и общественото благо.

Подобни искания са обясними и разбираеми. Те се изказват от хора, искрено загрижени за благото на обществото, от хора обезпокоени от ръста на престъпността, от хора вярващи, че въвеждането на пълна забрана на притежаване на оръжие е равносилно на пълното ликвидиране на престъпността. Мнозина са убедени, че изземването на огнестрелното оръжие от легалната търговия само по себе си ще осигури ред и спокойствие по улиците.

Аз, също като другите граждани на Америка, съм разтревожен от нарастването на престъпността, особено на престъпността, свързана с насилието. Като губернатор на Калифорния аз ежедневно се сблъсквам с този проблем. Ние променихме законодателството на щата, с цел максимално да затрудним хората с криминално минало и страдащите от психични отклонения легално да купуват оръжие. Ние не сме толкова наивни, за да мислим, че престъпниците ще се устремят да предават оръжието си, когато бъде обявено, че носенето му е извън закона.

Въвеждане на ограничения върху легалното придобиване на оръжие не означава, че престъпниците няма да се сдобият с него по друг начин. Най-важното е е ограниченията върху правото на притежаване на оръжие да не засегнат законопослушните граждани, в противен случай те ще останат абсолютно незащитени пред крадците и убийците, разбиващи домовете им. Може би в районите с висока престъпност собственикът на жилище или магазин трябва да бъде въоръжен и обучен да борави с оръжие. Това ще е сериозно предупреждение към криминалния свят, и ще даде да се разбере, че да се граби и убива вече не е така безопасно.

Нашата страна и нация бяха създадени от хора, използващи оръжието си за самоотбрана и за осигуряване на мир и спокойствие. Неволно се натрапва въпросът не е ли днешното неудържимо нарастване на престъпността следствие на това, че престъпникът прекрасно разбира, че неговата средностатистическа жертва вече не притежава оръжие за самоотбрана. Никой не знае какъв брой престъпления са били извършени само защото престъпникът е бил сигурен, че няма да получи отпор. Никой не знае какво количество престъпления не са били извършени само защото престъпниците са знаели, че в магазина има въоръжена охрана или че собственикът умее да борави с оръжие.

Никой няма да оспорва факта, че огнестрелното оръжие често става оръдие на престъплението. Често, но не винаги. Случва се така, че оръдие на престъплението става кухненският нож или бейзболната бухалка. Но още никой не е поискал те да бъдат забранени за продажба поради това, че те са били използвани от престъпниците. Когато няма война хората най-често загиват в резултат на пътнотранспортни произшествия. Но никой не се бори за забрана на търговията с автомобили. В случай на катастрофа, довела до загуба на човешки живот, ние обвиняваме за случилото се човека, управлявал автомобила, а не самия автомобил. По същия начин ние трябва да се отнасяме и към хората, взеле в ръце оръжие с престъпна цел.

Аз смятам, че спрямо хората, използвали оръжие по време на извършване на престъплението, трябва да се прилагат най-строги наказателни мерки.Само така ние ще постигнем избавлението но обществото от страданията. На времето са казвали, че Господ Бог е създал хората, а "Колт"-ът е изравнил техните права и възможности. Освен това огнестрелното оръжие служи като допълнителна гаранция и още едно напомняне, че народът и правителството са равноправни. И това напомняне става особено актуално тогава, когато правителството забравя, че то трябва да служи на избралия го народ а не да го управлява.

Аз вярвам в това, че правото на гражданите да притежават и носят оръжие не трябва и не може да се ограничава, ако ние искаме Америка и занапред да остане страна, където висша ценност са правата и свободата на личността.

  Със съкращения от списание БЪЛГАРСКИ ЛОВЕЦЪ - Брой Юли' 2004
Превод Георги Боков